OFF ROAD из Същинска средна гора – Жаба могила и забравеното Стрелчанско кале

Изборният ден дойде – 07.6.2009. След сладкото сутрешно кафе гласувахме за евродепутати. Час по-късно нашата весела групичка се събра и след кратък брийфинг, определящ криво ляво маршрута, потеглихме към Задбалканския път. Целта ни – Жаба могила – (край гр. Стрелча). Един от най-големите паметници на тракийската култура, определен от най-големия ни археолог Китов (и неин откривател) за Хероон. Терминът хероон също е въведен от Китов и означава не само проста гробница, но и светилище, където столетия са извършвани ритуални действия. Повече по въпроса след още няколко реда. След дълга разправия (без сериозни последици) с леличката от GPS-a,

GPS-a и леличката(тя не се вижда, само говори) която не спря да ни се меси през целия път.

решихме да си отстояваме своето и да не се включваме към магистралата. Подбалканският път е чудесен и доста живописен, за разлика от скучните ни аутобани. Скоро излезнахме от Софийската котловина и започнахме първото си изкачване – по рида Гълъбец – праг свързващ Ихтиманското Средногорие със Етрополска Стара планина. Тук е и сравнително новият мемориален паметник на Васил Лески, точно над с. Буново.  Слизайки от рида Гълъбец влизаме в Челопеч, където леличката този път наистина държеше на своето. Решихме да я омилостивим – на единствения светофар в селото, което е и общински център (малко села в БГ са общ. центрове) завихме на дясно към с. Карлиево. Оказа се, че по един колкото никакъв, толкова и разбит път заобикаляме Златица и Пирдоп, за да скъсим леко дистанцията със Стрелча. Навлизайки в китното Карлиево, където дори неделно работата кипеше:

чичо Траян с фадромата

надморската височина също започна да се увеличава – на места лелята ни показваше височини над 1300 м. (това вече бая извън селото). Предизборната кампания е достигнала дори тези кътчета на България, километри след Карлиево заснехме една спирка – облепена с ликовете на днешните първенци.

бат Бойко и Ваньо

Продължавайки по живописния път в полите на Същинска Средна гора видяхме и последиците от медно-добивната дейност на Асарел Медет. Едно от най-големите находища на медни руди у нас. Добивът на места беше разсякъл планината на две. Продължавайки по пътя скоро подминахме Панагюрище и  стигнахме Стрелча. За Стрелча и да ми се иска нищо не мога да кажа, тъй като така и не влезнахме в градчето. Жаба могила направо изпъкна от шосето – средно голям хълм покрит с дръвчета. Навсякъде имаше и кафяви табелки – трудно ще се заблуди човек. След като по най-грубия начин с джипа за първи път (!) този ден  минахме през влаковите линии

Добре, че нямаше влак наблизко

(нещо объркахме пътя – нали било трудно да се заблуди човек) се изправихме пред сравнилтено малко розово масивче – 4 дка. Жаба могила да вметна, се нарича така заради гьола около нея – има много жаби и постоянно крякат. Насред розите (имаше и няколко лехи с кукуруз), стърчеше една малка спретната къщурка с 2 трактора отпред. Явно разбиранията за романтика на Стрелчанци са такива, но тук наистина по интересното в случая е готоприемството на бай Колю Такучев – ключарят на тракийската могила (тя има вход с решетка) Ето го и него нагледно :

"Влизането без покана забранено" и боядисан череп за респект

Патрони от пушка опасват оградата на безобидния бай Колю

Точно в долния край на табелата с боядисания череп (сигурно наподобява тракийски тотем) беше оставен и GSM номер – след 5 мин си определихме среща пред входа на могилата.

Модерният паркинг пред могилата

След като се представи 50 годишният човечец отключи могилата и влезнахме да разгледаме. Гробницата е изградена от 3 сравнително малки помещения разположени Г-образно. Жаба могила се датира от около V. в. пр. Хр. и се предполага, че там е бил гробът на владетел от тракийското племе Беси. Характерно за тракийците е, че никога не са били единни – много племена, с различни имена, които воюват по между си. Според много историци племето беси е и едно от най-враждебно настроените тракийски племена. Бащата на историята – Херодот казва за траките „Тракийската народност е най-многобройна след индийската. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи.“ – Основния недостатък на траките, според древния историк е разединението и взаимната им вражда: „Ако тракийският народ се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил непобедим и много по-силен от всички народи“ . Учените не са единодушни, дали траките са се преселили върху територията на днешна България или са автохолно (винаги са били тук) население, но исторически факти доказват тезата, че още преди 2000 години тук е имало тракийски племена. Култът за Орфей – тракийският цар се заражда още 15 в. пр. Хр., когато и самият Орфей е живял по нашите земи (много хора го бъркат с персонаж гръцката история, което не е така). Най-голямата пречка при археологическите и исторически проучвания върху миналото по нашите земи е безписмеността на траките. Историческите извори, от които нашите историци черпят, често си противоречат, пък са и писани от враджебно настроени към траките народи. Първият исторически документ, в който траките са споменати се датира от 4-5 в. пр. Хр. са и представлява  познатата на всички Омирова Илиада :

„Начело на траките е и царят им Резос, синът Ейонеев.
Сам аз му зърнах конете – грамадни и много красиви;
те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.
В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
Има и златни, огромни доспехи за чудо и приказ!
Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,
а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни“.

Тъй като историците са единодушни, че днешните българи са продукт, не само на славянска и прабългарска кръв, но и на тракийска – този стих като първи писмен знак за траките би трябвало да бъде повод за гордост на всеки българин. За жалост най-големият тракийски паметник – столицата на Одриското царство (Одрисите са най-развитото тракийско племе) през комунизма е залята (ок. 1960та) и в момента седи под водите на яз. Копринка край Казанлък (Тогава яз. Георги Димитров). Българска работа. Тракийски обичаи в бита на българите се срещат и днес – нестинарството и кукерите са един добър пример.
Лошо е как на територията на майка България се намира една от най-древните култури в световен аспект (край Варна откриха най-старото обработвано злато В СВЕТА от ок.5000 г.  пр.н.е.) и никой не го е еня. То е ясно, че никой от нищо не се интересува, но защо поне не се направи нещо за историческото и културното ни наследство – България е на трето място в Европа по количество на античните си сбирки и предмети по музеите (на първо е Италия, заради Древния Рим, а на второ е Гърция) След като се замислим колко % от намереното от археолозите е в музеите и колко % от намереното от черните археолози е извън България, равносметката отива много на зле.

Продължихме своя път – този път към Стрелчанското кале – друг исторически паметник, за който този път АБСОЛЮТНО НИЩО не се знае. Дори в интернет – намират се само някакви слаби догадки на любители археолози – форум маняци. Да..  След като бай Такучев ни взе вход за гробницата и се оплака че нямало пари (истина си е не го виня) го помолихме да ни упъти към останките от древната крепост.. Да, ама Не

Колю Такучев и Мишо си хортуват

Като чу, че искаме да ходим там, пощръкля, започна да маха с ръце и да ни разубеждава:  “Идете в х. Бунтовна – съвсем близко е – ще видите балкан и ще пиете кафе на хлад“. След като му обяснихме, че наистина сме дошли да видим останките от калето, с явно недоволство и нежелание и с половин уста човечецът ни упъти, посочвайки един далечен хълм.
Тази част от пътеписа трудно бих обрисувал, тъй като 2-3 пъти пресичахме горичката, прекосявахме рекичката Стрелчанска Луда Яна

Американското ни джипче елегантно прекосява Стрелчанска Луда Яна

губихме се по шубраците и черните пътища, докато най-накрая не стигнахме до един доста запуснат, но пък гъмжащ от животинки стопански двор. По средата на нищото баш в планината. Стопанският двор на дядо Найден -

Дядо Найден, пиян и беззъб, ни упътва към останките на древната крепост

Спирайки джипа пред селската къщурка, опасана с дървена оградка, в пределите на която попадаха курник, къщурка за кученца, и кочина за прасета, успяхме да разбудим спящото животинско общество и 8-9 малки прасенца притичаха уплашени пред входа. Излезна и едно овчарско куче, което възнегодуващо ни полая 1 минутка, после уплашено от жегата се прибра и пак легна. След 13-14 клаксона дядо Найден излезна и фъфлейки ни очерта маршрута към крепостта. Разделихме се по живо по здраво и продължихме изкачването си в планината. „Така е в България“ както се пее в една от последните чалга песни – символ на културното богатство, предмет на историческото и културно наследство – голяма крепост е оставена да се саморазруши. Добре, че хората като са я строили са направили зидовете по 1 метър широки, че да се задържи няколко столетия в повече. Дори табелка нямаше, ако не беше милостта на пияния дядо Найден щяхме да открием крепостта някой друг път.  След слабо достоверната ми интернет справка мога да кажа, че крепостта е строена през 9ти в. с цел стражеви и отбранителни функции. Крепостта е разположена върху било и има гледка върху по-голямата равнината пред хълма. Зидовете на места са запазени до височина 4-5 метра, като навсякъде има каменни останки и основи на едновременшни сгради. Крепостта не е останала незабелязана от иманярите, през няколко метра във вътрешността имаше и дупки

част от западната стена на крепостта

Южната крепостна стена

Пътувайки по пътищата на несъздадения културен туризъм – този ден успяхме да посетим 2 огромни исторически паметника в тази част на България. За жалост абсолютно оставени на произвола на съдбата. Както един наш археолог беше казал “Гърците от камъните правят история, ние от историята правим камъни” . Не е много далеч от истината човека.

Продължихме в посока магистрала Тракия – подминахме Панагюрище (където спряхме за праскови, банани и айран – Фермер – ПРЕПОРЪЧВАМ), селата Оборище и Поибрене и навлезнахме в рида Белица – основен дял от Ихтиманското Средногорие. Пристигайки във Вакарел се консултирахме с баба Иванка:

Баба Иванка сочи правилния път

Излизайки на магистралето привърши и нашият културно исторически неделен тур с елементи на офф роуд. След чудесно прекарания ден групичката ни се раздели и слънчасали се прибрахме да гледаме следизборните дебати. Финито.