Басарбовския и Ивановските скални манастири в природния парк Русенски Лом

Намираме се в един от най-хубавите ни дунавски градове – Русе. Приказките за архитектура по европейскому, въобще не са мит – целият център на града не е български – като започнем със Съдебната палата и продължим по улица Александровска (грозно е да кажа „главната“ – не сме в Южна България) се потапяме в една западно европейска картина – дръзко „проектирана“ от ръцете на опитни архитекти. То не са орнаменти, то не са каменни орли, ангели, то не е чудо. Тривиално ще е да кажа „малката Виена“, както го описват жителите, но наистина Русе потапя човека в една дълбока и спокойна атмосфера – чувстваш се леко и приятно, тъй както се носи и тихият бял Дунав.

Гюргево, синият Дунав и Русе. Гледка от хотел Рига

С първи петли отпрашваме в посока югозапад – по второкласния път (с течение на пътеписа и третокласен, ама по-нататъка) Русе – с.Иваново – гр.Две могили. Пътят е успореден на шосето Русе – Велико Търново, пък и навсякъде е пълно с табели, така че обърквация няма. Първата ни спирка, съвсем до Русе е уникалният Басарбовски манастир, който е единственият действащ скален манастир на територията на България.

Килиите изсечени в самите скални ниши

Басарбовски се нарича, заради близкото едноименно село. За първи път името на манастира е споменато през далечната 1431 г. в турски данъчен регистър. Ктиторът на манастира е Св. Димитър Басарбовски, а историята за него гласи, как кгоато предал Богу дух р. Русенси Лом отнесла тялото му. Същата вечер сляпа девойка от родното му село – Басарбово сънувала къде точно се намира трупът на светеца и на сутринта бил открит на оказането от момичето място. След като извадили тялото го поставили в селската черквица, където мощите години наред вършили чудеса. Не след дълго те били взети от руски генерал, участвал в руско турската война и занесени в Букурещ, където понастоящем се пазят в ковчег със сребърен обков в градската патриаршеска катедрала „Св. св. Константин и Елена“ .

Продължавайки пътя си на юг навлизаме една от най-уникалните природни местности не само в страната, но и на самите Балкани – природен парк „Русенски Лом“. (Споменавайки термина „природен парк“ е уместно да отбележа, че в България местностите с такъв статут са 12 – няма да ги изброявам, а Националните ни паркове са 3 – Рила, Пирин и Централен Балкан. Първият Национален парк на Балканите – това е Витоша, но във връзка с експанзията на съоръженията за зимен туризъм и застрояването на Витоша, правителството гласува смяна на статута от Национален в Природен парк – за да може да се застрои повече и да се лапат пари от хотели и писти.) Реката е издълбала огромен каньон, където живописно меандрира. Местността изобилства от ендемични и реликтни видове – тук туристът може да срещне Египетски лешояд, черен щъркел, различни видове Сови, пък дори и вълци, диви прасета, лисици и диви котки.

Гледка към оградната стена на каньона

Продължаваме пътя си на юг към село Иваново и отбиваме към архитектурния резерват – Ивановските скални манстири. Самите скални ниши преди стотици години са били обитавани от монаси, като много от нишите и пещерите имат запазени фрески от 15ти век и преди това, ето защо и Ивановската скална обител (само една ниша е достъпна за посетители) е паметник на Юнеско и е призната за световно културно наследство. Фреските, които са перфектно консервирани и до днес, се датират от 14 век и изобразяват сцени от живота на Исус Христос. Уникалното е това, че сцената на познатата ни „Тайната вечеря“ тук е изографисана от неизвестен автор близо 150 години преди Леонардо Да Винчи да нарисува своя шедьовър. Ето я и нея :

Il Cenacolo or L'Ultima Cena ("Последната вечеря" на италиански)

Интересна тук е и сцената на Преображение Господне, която се намира и в нашумялата черква в Добърско, където разни хора твърдят, как Исус Христос седял в ракета :

Преображение Господне - фрески от Ивановските скални черкви

Весело нали Самите скални манастири тук са много интересно разположени в скалите – до тях се стига лесно по удобно направени стълби, изсечени в самата скала.  След щателна разходка пътят ни продължава на юг към – крепостта Червен, римският град Улпия Никополис ад Иструм и пещерата Орловата чука. Продължението – скоро. Късно стана, пък и за изпити трябва някой да чете.