Света гора и История Славянобългарска

Къде е История Славянобългарска сега, а и съхранили ли сме я през вековете до наши дни ? Посещавайки Атон с група приятели си позволих да се разровя в съкровищницата на българската история и да почерпя информация (баш от първоизточника) относно самата книга и Св. Паисий Хилендарски.

Какво чух преди месец по радиото в едно такси:  ”защо да търсим гърнето с жълтиците из цялото село, като то е закопано в задния двор на нашата къщичка?”

Гърнето с жълтиците в този контекст е душата на човека – как да открием сами себе си и къде аджеба да се търсим.

Продължавайки в този дух на мисли стигам и до “Задния двор на къщичката” – най-святата земя за православните християни – Градината на Света Богородица или автономната монашеска република Света Гора. Казват, че като идеш там ставаш половин хаджия. Та, до този момент значи аз съм  хаджия и половина.

В Света Гора има 20 големи манастира, от които 17 гръцки, един сръбски, един руски и един български. В миналото е имало и грузински – Ивирон, но с течение на вековете е станал гръцки.Българският манастир – Свети Георги Зограф е един от най-големите и най-хубавите измежду всичките 20. Основават го трима братя българи от Охрид – Аарон, Йоан и Мойсей през далечния десети век.

Българският манастир Св. Георги Зограф

През 18ти век Атонският старец Св.Паисий Хилендарски се замонашава в сръбската света обител – Хилендарският манастир. От там идва и прозвището на стареца – “Хилендарски”. Манастирът е създаден през далечния 12 век от царския син Св. Сава, който приема монашеската тога, както също години по-късно прави и неговият баща – сръбският цар Стефан Неман – Св Симеон Мироточиви. Няколко века по-късно – през 1762 година Паисий написва и История Славянобългарска.

Сръбският манастир е една от любимите ми дестинации в Света гора, човек се чувства като у дома си, а и сърбите там имат добро отношение към нас българите.

Сръбският манстир Хилендар

Останах учуден обаче, когато след като попитах коя е килията на Св.Паисий Хилендарски, един послушник (даже българин) ми каза, че след последния ремонт, вече не се знае. Проблемът, е че преди
няколко години тук е вилнял сериозен пожар, като по-голямата част от манастира е изгоряла, а така сигурно е станало и с килията на нашия светия.

Българският манастир е сравнително близко – 2 часа и половина горски преход. Монасите са много учтиви и веднага получаваме достъп до “съкровищницата на манастира” – неговата престара библиотека. Ако човек се интересува може да изкара тук месеци, дори години разлиствайки и четейки многовековни книги, едикти, царски грамоти.

Пък дори и История Славянобългарска -

Паисиевата История Славянобългарска

Тук възниква и въпросът – защо пък История Славянобългарска да е в Гърция, а не на родна земя ? Сигурно доста може да се поспори – затова и искам да завърша с една доста интересна раздумка в този контекст.

На първата страница на книгата има голямо петно от червено мастило. Преди няколко десетки години – през времето на комунизма, Зографският библиотекар отец Пахомий подреждайки книгите, забелязва, нещо доста странно – петното на първата страница е синьо. След кратка беседа манастирските братя разбират, че Историята е заменена с фалшиво копие – а именно български поклонник – посетил ги преди седмици е разменил книгите (агент с една дума). Доста години по-късно и с доста препирни президентът Петър Стоянов върна на Гърция и на Зографския манастир артефактът, като това действие остави доста полюсни изказани и неизказани мнения и чувства.

Три века История Славянобългарска е съхранявана от българските монаси в Атон. Предостатъчен завършек по мое мнение на цялата одисея с краденето и местенето на книгата.